09 April 2008
By Ясен
In Uncategorized
Ето и скромният принос на glupost.net към литератърният конкурс “оставката на министъра”
Господа народни представители, министри, господин президент. Добре дошли на нашият цикъл от лекции по приложен политически будизъм. Няма да губя ценното ви време с излишни приказки а ще ви въведа направо в основните принципи на нашето учение пожънало небивал успех в ЕС и САЩ. С две думи – властта е страдание. Предполагам че много от вас са изпитали това страдание по време на многобройните си мандати и знаят колко е тежко то. По лицата ви съдя, че много добре знаете за какво става дума. Известно ви е че нищо не може да компенсира това страдание – нито огромните сметки притежавани от всеки от вас, нито луксозните автомобили, нито яхтите, още по – малко пък прекрасните вечери или още по – прекрасните компаньонки. За щастие основателят на нашето учение много отдавна е показал че то има причина. Тя се корени в неразбирането на избирателя. Той просто не осъзнава огромната тежест лежаща на скромните ви плещи. Единственото, на което е научен той е да иска чудеса от вас. Да иска все повече и повече всеки ден без да дава нищо в замяна. Нищо освен гласът си – като че ли той струва нещо… Радостната новина, е че има и път за преодоляването на това страдание, път който може да ви изведе към абсолютната свобода и нирвана. Този път може да бъде извървян. На практика за вас, този път се състои само от една стъпка – оставка…
Continue reading
05 March 2008
By Ясен
In Глупост, Философия (дървена)
Едва ли някой ще отрече, че живеем в предимно консуматорско общество. Отвсякъде ни затрупват вещи, заобиколени сме от магазини, а вече се запознахме и с понятия като mall и megamarket. Наскоро един симпатяга твърдеше, че пазаруването е религията на 20 – ти век, а магазините успешно са заменили храмовете като места за общуване с нещо дълбоко лично и сакрално – пазарската кошница.
Как се стигна дотук? Или по – скоро защо? Може би е добра идея да обвиним рекламите, които постоянно ни втълпяват “Купувай! Купувай! Купувай!”. Те са навсякъде – по радиото, телевизията, улиците а от доста време и в Internet. Голяма част от тях са изготвени от опитни специалисти в областта на маркетинга, подкрепени от психолози и статистици. Напоследък дори навлиза нова “подмолна” форма на реклама, при която на хората се въздейства без те дори да заподозрат че са изложени на нечие влияние. Естествено е голяма част от нас да се поддадат и да направят това, което се иска от тях – да купуват. Колкото могат. А когато вече не могат се появяват един куп “доброжелатели” готови да им отпуснат кредит. Между другото в момента има и няколко много силни кампании рекламиращи различни кредитни продукти – мисля че коментарът е излишен.
Според мен обаче рекламите са само малка част от проблема. Много по – тревожен за мен е фактът, че животът на съвременният човек е на практика празен. Всеки от нас усеща една дупка някъде дълбоко в себе си и се опитва да я запълни по – най лесният възможен начин, а именно с вещи. Вещи, целящи да изпълнят неговото съществуване със смисъл. Разбира се проблемът за смисълът на живота е много по – дълбок и всеки може да го реши само и единствено за себе си. Според мен по – голямото зло се корени във факта, че повечето хора избират най – лесният начин за разрешаването на този проблем. Да се отиде до магазина е много по – лесно отколкото да се видиш с приятели. Всъщност вече дори не е необходимо да се ходи до въпросният магазин – всичко може да се поръча online. За какво ти е да търсиш сродни души или може би голямата си любов, при положение, че с едно цъкване на мишката можеш да си поръчаш нов laptop или iPhone? Защо да полагаш усилия да се сприятеляваш след като в рамките на един час можеш да получиш новият си DVD player заедно с последните Hollywood – ски бози? Какъв смисъл има да завързваш дружески отношения със съседите си, когато можеш в продължение на години да общуваш с “Незабравимата”, “Неповторимата”, “Незаличимата”, “Неопетнимата” и всичките й мексикански колежки? За какво ти е да излизаш когато всичките ти приятели са в ICQ и Skype? Нима Слънцето е по – хубаво от един чисто нов XX – инчов монитор? В крайна сметка звукът на вятъра не е ли само бледа имитация на домашната HiFi система?
Не знам за останалите, но за мен започващата пролет е подходящо време да забравя за вещите и да се върна при Слънцето и хората (стига все още да има такива) .
Continue reading
25 February 2008
By admin
In Без думи!
20 February 2008
By Ясен
In Глупост, Философия (дървена)
Преди време братята Стругацки обясняваха колко е трудно да бъдеш бог. Не по – лесно е да имаш blog.
Преди време, когато нямаше Internet и свобода на словото определено имаше много неща, които си струваше да се кажат. Всъщност хората бяха готови на всичко за да ги изразят, за да не ги държат стаени в себе си. Тогава имаше самиздати, брошури по стълбове и стени, дори надписи крещящи на света какво мислим за него. След това се появи нещото наречено blog. Изведнъж стана много лесно за всеки да каже, това което иска и то на когото си иска (или поне на тези, които го четат). Без цензура, без ограничения, дори без изискване за грамостност. Някъде по това време хората осъзнаха, че всъщност няма какво толкова да кажат.
Този blog се списва от точно такива хора. Ние сме съвсем обикновенни. Работим също като вас. Също като вас се прибираме изцедени и също като вас единственото, за което мислим са леглата или някое филмче, което да разреди напрежението натрупано през деня. Може би имаме малко оригинални идеи, защото работата изцежда и последната ни капка оригиналност, защото се раздаваме напълно там и след това не остава нищо за въпросният blog. Може би сме решили че в България няма смисъл човек да изразява гражданска позиция, защото досега не е имало, а и едва ли ще има случай някой да бъде чут…
Всъщност дори и този post ще потъне в небитието на един малко посещаван site, но може би аз ще се почуствам малко по – добре след като изразя мислите или по – скоро безмислието си. Може би точно това е целта на blog – овете като цяло, а може би съм графоман. Не знам и не ме интересува. Publish!
Continue reading
