Зрелост

---

10 Юни
Пуснахме малошумящ усилвател. Регистрира импулсни смущения всеки 8 секунди.

11 Юни
Анализирахме спектъра на смущенията. Намерихме източника – радарът на летището.

12 Юни
Тествахме нови компютри. Фурие и Уейвлет преобразованията направо летят. Quake също върви гладко.

13 Юни
Тествахме монитори. След 3 минути имахме нов бот. Борихме се и тримата. На седмата минута забихме окончателно. Дотърча шефът. Беше лаконичен, но говореше много образно. Болят ни ушите. Тъжно.

14 Юни
Екранирахме усилвателя. Заземявахме. Заземихме всичко, което можахме. Не помага. Спиртът също. Трябва да приключим с радара.

15 Юни
Мислихме. Запоявахме схеми.

18 Юни
Сутринта. Включихме усилвателя. Заглушавахме радара с новата схема. Настройвахме формата и фазата на импулса. Заглушихме го. Смущения в усилвателя вече няма.
Обяд. Върху нас без малко не кацна самолет.
Вечерта. Самолети налитат отвсякъде. Изключихме схемата. На портала ни чакат пилоти. Здрави момчета, добри реакции. Охраната ги наби. После и нас.

19-22 Юни
Задушевни беседи със следователя.

23 Юни
Дойдоха военни. Взеха схемата. Хвалиха ни. После ни заплашваха. Обещахме да мълчим. Вечерта дойде журналист. Напихме го и го оставихме на техническия етаж. Оттам още никой не се е измъкнал бързо. Лутат се минимум денонощие.

26 Юни
Сутринта пуснахме бота в Quake. 20 минути касапница. Шефът дойде доволен. Вече не говори за уволнения. Журналистът сигурно вика някъде, но вентилацията го заглушава успешно.

27 Юни
Шефът се е отрязъл. Ние тримата разпускаме. Разгромяващ резултат. Обидно. Анализираме причините за неуспеха.

Вечерта.
Търсихме журналиста. Останахме нощна смяна. Намерихме го. Хили се и пише нещо на ноутбука. Оказва се, че има достъп до интернет. Завиждам.

28 Юни
Уви, всички сме с лоши реакции. Ръцете ни не могат да се справят с клавиатурите. Ще направим манипулатор управляван от биотоковете на мозъка.

29 Юни
Настройваме манипулатора. Оказва се, че реагира на подсъзнателни образи. Всички сме в синини. Намалихме чувствителността. Стана.

30 Юни
Махнахме манипулаторите. Не е спортсменско, пък и може да ни уволнят. Приспособихме ги за горещата камера, където работим с радиоактивни материали. Удобно, бързо. Остава повече време за компютрите.

3 Юли
Дойде шефът. Прибра манипулаторите. Помоли да направим още. Цял ден се опитвахме да си спомним управляващата схема. Не можахме. Цигари няма. Спирт няма. Шефът пак се е нафиркал.

4 Юли
Дойде Вася. С джип. Бивш сътрудник. Сега е бат’здравко. Занимава се с GPS-и. Хм. Обзаложихме се, че GPS-а няма да му помогне. Не вярва.

5 Юли
Готвим се за облога. Закрихме прозорците на джипа. Вася е готов. Смее се. Ние също сме готови. Намерихме подходящ кабел за новата схема. Основно – да издържи подстанцията.

6 Юли
Подстанцията издържа до обяд. Джипът е затънал в блато на 120 км от града. Вася е удивен. Мислел, че е в центъра на града. Радостни сме.

7 Юли
Вече не сме радостни. Схемата я няма. Апаратура няма. Компютри няма. Скритата бутилка също я няма. Стаите са запечатани.

8-20 Юли
В ареста сме. Понякога ни посещава следователят. Във вестниците четем за кораби и самолети загубили ориентация.

21 Юли
Видяхме се с шефа. Говори тихо. Нервничи. Търка си очите. Иска при мама. Нищо не помни.

22 Юли
Дойдоха военните. Много ни заплашваха. Малко ни хвалиха. Искаха да работим за тях. За толкова пари!?!?

Август
Кофти. Трябваше да се съгласим. Вече е късно. Не е лесно да си дървосекач. Спиртът от местната дървесина е кофти. Работата върви бавно. Неефективно. Трябва да се направи нещо…

Септември
Направихме. 5 хектара гора за нула време!!! Само да не беше този малък инцидент… В ареста сме. Жалко, установката също изгоря. Не искахме да изгорят казармата и селото. Тъжно. Чакаме следователя и военните…

Три години по-късно

---

5 април
Хубаво е на свобода! Шефът не иска и да ни види.

6 април
Взеха ни в съседната лаборатория. В института всичко се е изменило. Дошло е ново време. Постоянно говорят за субсидии, ново оборудване и пари. Никакъв полет на мисълта. Скучно е. И спирт няма.

10 април
Младите не умеят да играят на Quake. Даже на първия. Влияе им изкривената логика – първо парите, след това работата.

11 април
Опитвахме се да преодолеем недостига на спирт. Получи се напитка с ефирни добавки. Красота! Развеселява и няма никакъв мирис.

12 април
Откраднаха ни рецептата. Деца, незнаят какво са взели. Нашите работни бележки са опасни за непосветените.

17 април
Така и стана. Съседите-химици са възпроизвели много мощен халюциноген. Климатикът не помогна. Изнесохме телата на въздух. Лежат като бебета и хленчат. Ако се съди по частичните фрази и бърборенето, се намират в петия кръг на рая. Жалко. Ние искахме точно обратното.

18-30 април
Удивително, но нас не ни подозират. Работехме, замазвахме следите. Усвоявахме новите компютри и програми.

1-10 май
Имаше ли празник или не? Не помним. При това не само ние – оказва се, рецептата е попаднала в масите.

11 май
Срещнахме Вася. Сега е спонсор. Златна верига, ветрило от кредитни карти, големее се. Опитва се да се закача. Грешка. Ние имаме клавиатури. И голяма връзка към Интернет. Това, че всички негови кредитни карти са анулирани заради дългове, ще научи по-късно. А засега такъв човек не е влизал в института, не е пристигал в страната, не е ходил на училище, не се е женил и въобще не се е раждал. За сметка на това го търси Интерпол, заведен е като участник в терористични групи . Въоръжен и много опасен.

12 май
Постепено за Вася ще съберат достатъчно справки и всичко ще се изясни. А днес научихме, че батальон барети е превзел дома му. Обилни разрушения, има и жертви. При взрив на шокова граната търсеният обект практически си е отхапал езика. Избивайки от ръката му вилица, баретите му счупили ръката. На две места. Дълго време Вася няма да може да обясни нищо – било устно, било писмено.

Юни
От болницата се върнаха химиците. По малко от половината. Движенията и телата им са ефирни, говорът – непонятен. Обаче по погледите е ясно, че вече не сме желани тук… Тъжно.

15 Юни
Фабричният спирт става дефицитен. Нашият микроробот беше заловен в момента, когато товареше ценната течност от сейфа на чуждия шеф. Представиха го като тяхна собствена разработка. Ще имат премии. Ако намерят програмното обезпечение и модула за управление.

17 Юни
Намериха ги. По точно сами им ги дадохме. Приятелите им ни убедиха. Благодарности на приятелите. Че излизайки, изключиха ютиите и махнаха оковите. Каквото и да говорим, времената вече не са същите…

18 Юни
Оставяме химията и роботехниката. Сменихме лабораторията. Сега сме физици-оптици.

1 Юли
Сключихме договор за разработката на система за тримерна холография. Трябва да показва обемно изображение в произволна област, намираща се в система излъчватели.

Юли-Август
Работихме усилено.

20 Август
Всичко е готово. Ще го изпитваме. По идея, ако производителността на компютрите е достатъчна, ще има даже анимация. Монтирахме лазерните излъчватели по оградата на института.

21 Август
Има тримерно изображение! Има анимация! Изображението на десантна група е напълно реалистично. Охраната реагира мигновено с автоматичен огън. Управляващата програмата заби. Опитното поле е запълнено с чудовища от “Прищелецът”. От страната на пущинака – две канонерки от “Междузвездни войни”. Охраната е в кръгова отбрана – невероятно здрава психика. Изображението се вижда дори извън оградата – подкрепленията не се и опитаха да се приближат. Отново изгърмя подстанцията. На заник слънце. Не ни разстреляха само защото свършиха патроните.

22 Август
Клиентът е доволен. Нова видеотехнология – евтино, реалистично. Вече сме богати. Вила, кола, сметка в банката.

23 Август
Нито вила, нито кола, нито сметка. Много добре ни обясниха на колко много хора сме задължени. Какво да се прави – Фамилията си е Фамилия. Наложи се да делим. От нашата част си купихме харддиск. Един за тримата.

Септември
Занимавахме се със студения ядрен синтез. Използват ни. Както разбираме, резултатите ще оправдаят пет субсидии и ще се ползват от три разузнавания. Вече ни е безразлично – вече имаме някои идеи.

30 Септември
Прототипът на реактора е готов за изпитанията. Нас не ни допуснаха. Даже на половин километър – заради криминалното минало. Глупаво от тяхна страна. Откъде да знаят, че в инструкцията налягането на сместа е в атмосфери, а показанието на пулта – във фунтове на квадратен инч… Реакторът разтопи пода, три етажа и потъна на 70 метра в скалата. Там и остана, изчерпал запаса си от гориво. Така се и предполагаше.

31 Септември
Избягахме в планината. Крихме се. Прегладняхме. Сами се предадохме на следствието. Офицерът каза, че имаме три седмици. След това непременно ще ни намерят. Съгласни сме на всичко…

Ноември
Разбрали са ни буквално. Уви, връщане няма. Пол – женски. Блондинки. Очи сини. Занимаваме се с лъчево оръжие по програмата “Звездни войни”.

Четири години по-късно

---

1 март

Взеха ни в институт по микробиология като лаборантки, обещаха да ни повишат ако се държим добре. Шефът нещо се скатава, оплаква се, че няма поръчки и спонсори, ама в същото време си решава строителните проблеми на вилата по мобилния… Стана ни обидно.

8 март
Шефът ни поздрави за празника, подаръци, целувки… странно чувство. Обеща ни интересна задача. Не каза каква наистина. Вдъхновяващо е.

1 април
Интересна задача така и няма, пари също. Стоим и чакаме, гризем си ноктите и ги разглеждаме под микроскоп, много интересно, утре ще ходим да ги огледаме под електронен микроскоп.

6 април
Открихме молекулата на ДНК, опитваме се да разшифроваме кода, долу-горе става.

15 април
Разшифровахме ДНК-то от ноктите, променихме я както ни харесва, сега вече няма да харчим за лак, ноктите растат в такъв цвят, какъвто искаме. Пробваме с цвета на очите и се опитваме да си увеличим гърдите.

20 април
Дойде секретарката на шефа, чула за нашите експерименти, иска да се пооправи малко, готова е на всичко.

25 април
Секретарката е като Памела Андерсън, във възторг е. Имаме предчувствие, подозираме, че това ще завърши зле.

3 май
Дойде шефът, много крещя, разправя, че му растат гърди, бедрата му сменяли формата си, мъжкото му достойнство било изчезнало. Явно нашите препарати се предават по полов път.

10 май
Спасихме шефа, сега е мачо. Всякакви странни личности идват, няма време да се интересуваме, работим.

14 май
Дойде някакъв генерал, първо дълго ни разпитва, после покрещя, после ни дърпа за косите, боли. Оказва се, че синът му бил идвал, девойка си тръгнал, сега целият микрорайон е с неизвестен пол. В болницата не знаят как да ги лекуват, родителите не знаят как да наричат децата си. Май пак затънахме.

18 май
Идваха местни знахари, питаха за рецептите, обещаваха много пари. Обяснихме им, че това е вредно. Не вярват. Тръгнаха си без рецепти, обещаха да се върнат и ни заплашваха с нечисти сили.

25 май
Тайно ни отведоха на необитаем остров, казаха, че така е по-безопасно, уж много народ ни издирвал, особено сексуалните малцинства.

20 юни
Шефът долетя, говори с писклив глас, явно не всичко сме му оправили. Каза, че града ни са го засекретили, института са го превърнали в затвор и са натикали всички засегнати от нашите експерименти вътре. Идваха американци, ама не ги пуснаха.

25 юни
Голяма жега, слънцето яко пече, мечтаем да се върнем, ама май няма да стане. Пазят ни две фрегати и четири катера на рейд.

30 юни
Американското разузнаване ни отвлече под носа на охраната. Пътуваме с подводница, какво ще стане с нас – не знаем.

31 юни
Точно така – 31 юни. Поне това показва бордовият компютър на подводницата. Американците са като деца, вярват в глупости, така трябвало да бъде, разправят. Отде да знаят, че сме им насочили помощния радар към спътник, цяла нощ сме кибичили в Интернет и сме наточили маса вируси.

2 юли
Отведоха ни с хеликоптер. Подводницата стои като шамандура, добре че не потъна. Като си помислиш, сложихме последния сървис пак на сървъра им под Windows NT, капитанът не възрази, а ние искахме само да помогнем. Е, малко приложения не тръгнаха, но не трябваше да е така. И на кой тъпак му е хрумнало да довери управлението на двигателите на NT-то?

3 юли
Настаниха ни в някаква военноморска база. Заведоха ни при някакъв адмирал. Първо дълго ни разпитва, интересуваше се как сме успяли да се вържем с радара към интернет, как сме успяли да им хакнем сървъра, после доста покрещя, разправя, че ще ни накара да платим подводницата. Много тъжно.

5 юли
Най-накрая ни изкараха да подишаме чист въздух. Разхождаме се из базата, миришем цветята, странен аромат, странни цветя, странна база. Гледаш нормален хангар, а разправят, че под земята имало осем етажа. Стоим на отвесна скала, мятаме камъчета в океана, после по-големи, готино плиска водата.

6 юли
Там дето хвърляхме камъчета, работят водолази. Оказа се, че под водата имало врата през която влизали подводници. Камъчета попаднали в механизма и вратата заклинила. Шест подземни етажа са наводнени.

7 юли
Изпомпваме водата, двама морски пехотинци наблюдават какво правим. Заговорихме ги, оказва се, че нямат интернет – как живеят тук? Цяла вечер им разказваме в казармата какво има из мрежата. Всички са във възторг, молят ни да им покажем.

9 юли
Отидохме до съседната база. Там имат антени за далечно следене. Приспособихме една за интернет през спътник.

10 юли
Цялата база чати. Пуснахме кабел до съседната база. Ние сме най-уважаваните хора в окръга. Пуснахме интернет на някакъв генерал. Показахме му как се работи, дадохме му малко интересни линкове.

15 юли
Из базата бродят призраци със зачервени очи. В стола не готвят, никой не бил идвал. Генерала не са го виждали от седмица. Всички компютри са в мрежата, даже тия дето носят бойно дежурство. Опитваме се да приспособим екраните на радарите.

17 юли
Нашата база е любимо място на чужди шпиони и наркотърговци. По бреговете на базата се мотат разни катери, нещо постоянно претоварват, някой каза, че наркотици. Никой не им обръща внимание.

18 юли
Долетя някакъв пич от генералния щаб, не може да кацне, щото диспечерът се е забил в ICQ с някаква проститутка от Лос Анджелис и не реагира на външни въздействия.

20 юли
Към базата идват части на американската армия, говори се, че утре на рейд щели да бъдат и два самолетоносача. Във вестниците пише, че някакви руснаци са саботирали голяма военноморска база и ЦРУ е обявило големи награди за главите ни.

23 юли
В ЦРУ сме. Някакъв полковник се разхожда напред-назад и ни разпитва за това, как ни се е удало да пуснем Интернет през военен спътник, и ни обяснява, че сме го извадили от строя за седмици. После дълго ни крещя и руга. Разправя, че сме заплаха от изтока, и че такива като нас трябвало да ги държат в стаи с голи стени.

24 юли
В стая с голи стени сме. Чакаме да разберем какво ще стане с нас.

Star Wars

---

1 Юли
Работим. В съседната лаборатория – новобранец. Т.е. – новобранка. Вие виждали ли сте брадясала блондинка?

3 Юли
Каним се да се запознаем. Утре – Денят на независимостта. Трябва да има фоерверки… още повече, че Вася… да де, Ванеса от трета лаборатория казва, че са извели на орбита нова пушка…

4 Юли
Дадохме салют. Александра от съседната лаборатория си спомни, че забравила да преориентира пушката, но вече е късно: изстрелът отиде в Космоса. Санек.. сегашна Александра, се напи от мъка като казак.

8 Юли
Американците възстановиха връзката с космическата станция след 4-дневно прекъсване. Жалват се, че са “заминали” всички бордови компютри, включително ръчните “тетриси”. Александра пие зелева чорба и се мъчи да се усмихне.

10 Юли
Дойде Шеф. Т.е. – шефка. Зла. Разправя, че за астронавтите как да е, ама за компютрите ще се плаща. Скапали се компютрите. Връзката се държи от по чудо оцелял лампов приемник в руският сегмент. Питаха, КАК НИ СЕ УДАДЕ да получим 0.5 kW мощност от експериментален модел. Не помним. Ванеса нещо мрънка относно микропрограмата, намотките и някакъв резонанс.

11-20 Юли
Дойдоха психолози и хипнотизатори. Опитват се да ни измъкнат подробностите. Физически. Засега се държим. Заедно. Потвърждават, че подобен резултат теоретически е невъзможен.

25 Юли
Предадоха се. Рано. Още три дни – и всичко щяхме да им разкажем. Даже това, което не знаем. Обещаха да спрат, ако им построим още една пушка.

27 Юли
Започнахме проектирането. Прототипът, взет от Star Wars, не се хареса на Шефа. Потвърди, че размерът е велик. И дизайна го бива. Но няма да влезе в товарния отсек на совалката.

28 Юли
Разкрихме новобранката. Тя разправя, че в тяхната лаборатория изпитват ракетни двигатели. Спиртни. Метилови.

30 Юли
Разбрахме къде е проблемът – в Космоса няма подстанция. Ще мислим. Идеята да пуснем подстанция там веднага отпадна. Но има хляб в нея.

1 Юли
Спомнихме си старите разработки. Някога построихме реактор със студен синтез – него ще използваме за подстанция. За да стига мощността, ще увеличим всички размери два пъти.

5 Юли
Химикът измисли катализатор. Ще го изпробваме.

6-17 Юли
Блаженствуваме. Метилов спирт + етан + катализатор = анасонова водка. Много помага на мисленето.

20 Юли
Катастрофа. Изтървахме установката с катализатора в бака със спирт. За да не се изгуби пиячката – изляхме етана.

21 Юли
Закриха лабораторията. Изследват остатъците от катализатора. Ха! В такъв обем! Половината комисия още е на крака, но не може да ходи по права линия.

15 Август
Пушката е готова като модел. Отидохме на полигона. И на нас ни е интересно – какво все пак ще прави тя…

16 Август
И все пак с мощността се е получила издънка. Но 3-километрова шахта на лунната повърхност – това без съмнение е някакъв резултат. Ще му мислим по-нататък. Александра разправя, че не стига охлаждане. Капково-изпарителната система не помага. Май сме в задънена улица.

17 Август
Не е задънена улица! Ще използваме течен хелий – II за капковото охлаждане. Той е свръхтечен, ще капе два пъти по-бързо! Но откъде да вземем такова количество?

20 Август
Монтирахме. По разчети, отделената мощност се покрива двойно от охлаждането. Ще опитаме да напишем нещо обидно на Луната.

21 Август
По-добре да не бяхме пробвали. Стоим в карцера. През носа ни излезе този запас от мощност. Отначало установката работеше нормално и стигнахме то буквата i от фразата Bush – Stupid!. Но след това замръзна блокът за управление на мощността на лъча. Системата за охлаждане улови увеличената мощност и усили охлаждането. Заедно с работата на замръзващата пушка, това доведе до ефект на Горц. Над установката от облаците се появи тайфун, от него се спусна хобот и изтегли установката. С гръм и мълнии. Красиво. Жалко, че в неразчетен работен режим хелий – II свърши по-бързо, отколкото беше планирано и всичко това се случи на километър-два горе. Не много силно. Но ефектно. Всичката електроника в радиус 50 км запецна. И какво не им хареса? А и надписа не довършихме…

30 Август
Все още чакаме. По телевизията има съобщения за внезапни урагани и тайфуни по тихоокеанското крайбрежие на Евразия.

10 Септември
Няма вече лаборатория. Съкратиха я. Или я засекретиха. Дойде Шефката. Каза, че за добро би трябвало да ни разстрелят, но за още по-голямо добро са ни дали по 50 години, но не са могли да ни разстрелят поради местното законодателство. А и по стари спомени са ни гласили да изследваме ракетните двигатели, получили се от подобрените характеристики вследствие опитите. И ще ни засекретят пак. Ще ни закопаят в бункер и ще ни залеят с бетон. Връзката ще е само едностранна. Веднъж в месеца ще ни водят заедно с образците на полигона. С радост се съгласяваме – не се издържа вече във федералния затвор.

12 Септември
В затвора беше по-добре. Там поне имаше телевизор. А тук… Инструментите са под строг отчет, електричеството е под отчет, материалите – под отчет и което е най-страшното – спиртът също е под отчет. Като цяло – нормална работна обстановка. Чакаме края на месеца. Привикваме. Направихме няколко незначителни подобрения. Всичко отива към Нобелова награда, ако съдим по воплите на учените, ако имаше Нобелова награда за инженерство.

15 Септември
Ето го спирта, в ръката ми е, но е под отчет. Ръцете се държат, но в очите ми се раздвоява от желание…

16 Септември
Има! Ако ще се раздвоява в очите – нека се раздвоява наяве. Ванеса предложи принцип на полуделение на молекулите и последващ синтез чрез добавяне на вода.

18 Септември
Ванеса, ти си злато!

22 Септември
Васка, ти си урод! Забрави да спреш подаването на вода – запълни бункера, шахтата и преля в съседното блато.

25 Септември
В крайна сметка се отказахме от евакуация – реакцията продължава. Дойде комисия. Обещаха да ни удавят направо в шахтата – ние сме съгласни.

26 Септември
Обяснихме на комисията, че сме намерили нов метод за синтез на ракетно гориво направо по време на полета. Комисията се замисли.

27 Септември
По-добре да ни бяха удавили в шахтата. Дойде ешелон от цистерни, отнесе целият продукт, в лабораторията поставиха датчици за спирт.

30 Септември
Спомняме си миналото…

1 Октомври
Ванеса има подозрителен блясък в очите. Ех, ако Шефът не беше забелязал…

Звездните войни продължават

---

3 Декември
Работим в секретна лаборатория “Розовият слон”. За света е известна като “НИИ хидрометеорологически прогнози и телескопостроене”. Трябваше да подпишем декларация за неразпространение на информацията за 512 години напред. Още не можем да свикнем с това, че не трябва да се бръснем. Освен това, по навик ходим в мъжката тоалетна, с което силно шокираме колегите.

5 Декември
Имаме попълнение – блондинка със сини очи. Е, преди това е била мъж в друга лаборатория, където се е занимавала с биотехнологии. По очите и личи, че е наш човек.

6 Декември
С помощта на най-новите физични методи и биотехнологии направихме фикусова настойка. За подобряване на вкуса добавихме “Репупин” – препарат, създаден вчера в съседната лаборатория. За какво са го създали – не могат да си спомнят. Май било за екологичен аерозол – решили, че е тъпо да се хаби спирт за това. Настойката стана толкова яка, че се наложи да я разреждаме със спирт.

7 Декември
Втори ден дегустираме настойката. Блясък в очите, усещане за лекота. Пърхаме из лабораториите като пеперуди. Тревогата развали всичко. Някакъв идиот поркал неразредена настойка. Сега пълзи по тавана. Охраната държи кръгова отбрана в коридора и се опитва да го свали, а той се отбранява със статив от електронен микроскоп. Шоуто приключи след половин час, когато някой предложи да се използва вакуумно-вихров ефект в затворено помещение. Просто казано – 50 киловатова прахосмукачка.

9 Декември
Как ни омръзнаха мъжете… Какъв е тоя идиотски навик да ни хващат за задниците? Започнахме да изучаваме похвати от карате-до и кунг-фу, а за момента си пришихме в полите контактни електрошокове. При поредния опит така заподскачаха… И до сега има следи от обувки по стените и тавана.

10 Декември
След два часа мъки, влязохме в мрежата на NASA. Мотаме се по сървърите им, четем отчети и разглеждаме проекти. Ама няма нищо интересно. С какво се занимават тия там?

11 Декември
Влязохме в системата им за управление на спътници и преместихме един. Ами що, щото ни закрива чудесния изглед през телескопа. А картината от телескопа се използва за screensaver.

12 Декември
Странно… спътникът пак ни закрива гледката. Погледнахме какво става. Както се оказа, в NASA решили, че спътникът се е отклонил нещо и го върнали обратно. Трябва да се направи нещо… Каква ни е ползата от тоя спътник, като ще ни пречи на screensaver-a?

13 Декември
Пишем програма за прихващане управлението на спътници. Не може да ни се пречкат някакви си спътници.

14 Декември
Как я написахме тая програма – никой не си спомня, щото вчера дружно се поувлякохме с таблетките за стимулиране мозъчната активност на основата на ЛСД и триметилксантин. Но програмата си работи. Enter и се наслаждаваме на това как спътниците се отправят към новата си позиция с лупинг.

15 Декември
Докладът за нашите спътници го прихванахме навреме. Коригирахме го малко, насочвайки вниманието към търсенето на зелени човечета, паранормални явления и изригвания на Марс. Сухия стил на доклада разчупихме с вицове за Щирлиц.

17 Декември
Така и не намерихме нищо интересно на сървърите на NASA. Карикатури на тема “Звездни войни” и ние можем да си нарисуваме. Принудихме се да направим мозъчна атака на тема “как с подръчни средства да си организираме локални звездни войни”, която плавно премина в обсъждане на необичайната ситуация: от къде да намерим спирт, когато и без това малките ни запаси привършат. Така и не стигнахме до приемливо решение.

18 Декември
Намерихме приемлив начин да си попълним запасите. Реализацията отложихме за утре, а сега усилено изучаваме ръководството “Как правилно да се гримираме”. Вчера си направихме една на друга прически “сафари”. Практична е и изглежда добре – отстрани.

19 Декември
Направихме го! Със съвместни усилия подобрихме спиртния баланс с няколко литра. Интересно, за колко време ще стигне? За да не мислим за глупости, си направихме вечеринка.

20 Декември
Обмисляйки проблема за лазерно-лъчево оръжие, нахвърлихме скица на малка установка. По предварителни разчети трябва да сваля летящи тухли и тенистопки от 100 метра. Засега Анжела (още не можем да свикнем с новите имена, а понякога дори не се познаваме в огледалото) навива на импулсна бобина двойни намотки Коши-Риман с поправката на Лобачевски, Ира завършва сметките, а Линда (нашата очарователна японка) прави схемите за управление, действайки на принципа “по-добре един хубав пирон, отколкото десет чипа”, стабилността се осигурява от АЛОВ (абсолютно лява обратна връзка).

22 Декември
Прочетохме научна статия, написана доста отдавна, по проблемите на алхимията. Изумително. Замислихме се над въпроса за получаване на спирт с термоядрен синтез.

23 Декември
Мъжете тотално изкрейзиха. Независимо един от друг ни подариха по един котарак: блондин, брюнет и риж. Тестът на Роршах с мляко мина нормално. Четем ръководството “Как да направим от сополивото коте истински хищник”. Котараците така мъркат, че ни налегна носталгия и се сетихме за нормалните трансформатори.

24 Декември
Решихме малко да модернизираме системата за напомпване. В резултат от използването на нетрадиционни руски методики, количеството на детайлите е намалено наполовина, а мощността нарасна два пъти, поради увеличеното КПД. Излишните детайли взеха в съседната лаборатория.

25 Декември Нещо е скучно… Импулсивно решихме да тестваме нашата установка АЛВ (агрегат за лъчево въздействие). Включихме го за 10 секунди, но това се оказа достатъчно, за да се образува тунел с диаметър 15 сантиметра през няколко кабинета. И това с 2.71828182845 процента от мощността! Мда…

26 Декември
Откриха ни готината дупка. Трябваше да се разкайваме, защото всички улики бяха против нас. Взеха ни установката. Огледахме сейфа, пробит между другото. Пострадало е най-святото – бутилка спирт. С ужас очакваме своята участ. Ще бъде добре ако не ни превърнат в амеби. Нашето последно желание ще бъде хавански пури и по чаша спирт.

27 Декември
Не сме толкова зле, колкото мислехме вчера. Простиха ни, но ни прочетоха лекция по техника на безопасност и правила за държание в лабораторията. Сейфът (швейцарски) беше в гаранция. Фирмата-производител твърди, че сейфът ще издържи падане от стотния етаж (за съдържанието на сейфа фирмата мълчи) и взрив на тон динамит на разстояние 98.58578643762 метра. Затова началството смята с калкулатор колко ще ги одерат. На нас ни се падат по десет зелени рубли (един килоцент). Не лош коледен подарък. Малко се обидихме, но не се издадохме – по-добре глупачки, отколкото амеби.

28 Декември
Случайно прочетохме заключението на авторитетната комисия по повод инцидента с нашата установка. Официална причина – проблеми с ел. инсталацията. В шок сме от обида – ценят ни само в едно място. Решено – на новогодишния купон ще им го върнем. Успокоихме си нервите с изкуство – слушахме Моцарт и Бах.

29 Декември
В рамките на новогодишните приготовления, правихме кулинарни експерименти. Направихме коледни сладкиши, но малко объркахме рецептата и сложихме опиумен мак. Сега нашия изследователски център е в такова настроение, че не е за разправяне. Наложи се да защитаваме девическата си чест със стативи и скоропоговорки. Нищо – ще им покажем ние серенади и танци тяло в тяло. Заради всичко това, котараците бягат по завесите.

30 Декември
През нощта проникнахме в склада, предварително сложихме в храната на охраната приспивателно. Изпуснахме водорода от празничните балони и ги напълнихме със сероводород. Както и предполагахме, при раздаването на балоните се намери човек, който реши да спука два-три. Гледайки шоуто, се смяхме до полуда. Настройваме спътниковата чиния и универсален декодер. Телевизионните програми са толкова много, че на пулта няма достатъчно бутони. Приспособихме вместо пулта, клавиатурата на компютъра.

31 Декември
Банкетът започна нормално. Когато мнозинството достигна до определено състояние, ние започнахме изпълнението на плана “Отмъщението на грозното патенце”. Изнизвайки се незабелязано от залата, ние пуснахме по вентилационната система газа “Зю”, съставен от “райски газ” и някакви (домързя ни да гледаме в справочника) халюциногенни вещества. Масите с храната и напитките дойдоха сами при нас, защото се бяхме погрижили предварително да оборудваме някои от масите с дистанционно управление и да сложим на тях най-добрите блюда. След половин час, съдейки по пряката транслация от банкетната зала, там вече са започнали танци по масите. Е, а нашата уютна и стилна вечеринка само започва.

4 Януари
Внезапно разбрахме, че вече е четвърти. Къде изчезнаха първи, втори и трети – никой не знае. Отидохме в съседната лаборатория. Там също не помнят, защо след 31 е настъпил четвърти. Твърдят, че е заради изкривяване на пространството и времето. Опитаха се да извикат духа на Айнщайн, за да ни обясни такъв феномен, но духът просто ни напсува с гласа на шефа. През останалата част от деня си спомняхме с какво въобще са занимаваме в тази лаборатория.

5 Януари
Спирт няма. Въобще. С огромни усилия изпросихме половин литър от доставчиците. Трябва да направим нещо…

6 Януари
Днес решихме да се ограмотяваме. Нашата новачка продемонстрира много интересно явление – хипноза на мишки. Хипнотизираните мишки танцуваха валс (черната и бялата са прекрасна двойка). Толкова ни хареса, че ги извикахме десет пъти на бис. Подарихме на всяка двойка мишки щафета колбас. Вечерта си спомнихме младостта. От два кактуса и един фикус се получи не лоша смес. Отпразнувахме Коледа по стар стил. Котките си изпиха валериана и изпяха “Лунната соната” на три гласа, без цигулка и оркестър.

7 Януари
Шефът забеляза отсъствието на фикуса. Дълго се кара, че някой му е изял фикуса. Странен човек. Ако искаше да го изяде сам, трябваше отдавна да каже. А сега – извинявайте, корабът отплува.

8 Януари
Изнамерихме един странен агрегат. От една страна прилича на реактор, а от друга – на бързовар. Проведохме му експертиза, но така и не разбрахме какво прави. Нищо, с няколко промени ще стане за синтез на спирт.

9 Януари
Омръзнаха ни тези мъже… Цветя, комплименти и намеци за секс. Хубавото е, че женитба не предлагат, иначе ще си помислим, че им е почнал брачният сезон. Трябва да направим нещо…

10 Януари
Започнахме да сглобяваме АПВ-2. Принципът на работа е същият, но поради използването на нови технологии (крионика, импулсно-вакуумно рязане и т.н.), агрегатът ще бъде по-компактен. С мощността решихме да не прекаляваме.

13 Януари
Довършвахме “генератора на спирт”. Без забавяне направихме пробен пуск. След два часа интензивна работа, се получи три литра течност. На вкус – спирт, но неизвестно защо, зелен. Ако се съди по всичко, объркали сме последователността на студения ядрен синтез. Така или иначе – спирт. От радост отпразнувахме Нова година по стар стил и направихме пробна транслация на порно-филм на пуританския окръг Колумбия.

15 Януари
Тези идиоти по погрешка взеха на полигона нашия агрегат АПВ-2, вместо техния. В резултат е изкоренена гората в радиус от сто километра, след което изгорели бушоните. Гледахме новините. Американците считат, че сме изпитвали бомба със среден радиус на действие, а наши доказват, че се е взривила цистерна със спирт, а всичко останало е страничен ефект. С мъка допихме зеления спирт.

16 Януари
Правим се на кукли Барби, заети със сметки. Най-важното е да омешаме сметките така, че никой да не може да се оправи с тях. При това, да получим правилен резултат. Няма да им казваме я, че бързото преобразуване на Фурие ние пресмятаме на ум.

17 Януари
Открихме защо спиртът се получава със зелен цвят. Оказва се, ние неправилно комбинираме атомите в синтезатора. Променихме процеса на синтеза и получихме виолетов спирт. Сега мислим как да получим зеброва окраска.

20 Януари
Дойде шефът и пита, къде сме използвали три мегавата електроенергия. За малко не му казахме, че за спирт. По-точно, за синтезирането му в реактора. Трябва да преминем на по-икономични технологии. Не можем всеки път да разчитаме на доплеровия ефект при движението на електроните и квантовата ентропия по Максуел.

25 Януари
Дойде шефът, дълго броди из лабораторията. След това не издържа и призна, че ни напуска. Отива на заслужен отдих, за да спи спокойно, даже ако следващия път разбием лабораторията на съставящите я молекули. А има такава тенденция. Тъжно… Успокоявахме нервите си с Quake. Успокоихмe не само своите нерви, но и десетина американци, решили да се бият с нас.

31 Януари
Изпращахме шефа на пенсия. Радваше се като малко дете, току-що счупило поредния си буркан със сладко, защото последната половин година, шефът мислеше повече за своята градина и технологията за отглеждане на сиво-кафяво-малинови рози с рядка зеброва окраска, отколкото за родните лабораторни мишки. Пихме фикусова настойка, разредена със спирт, а котараците ни пиха бутилка валериан. Пяхме всички заедно.

32 Януари
Оправяхме си здравето с остатъците от фикусовата настойка и “Репупина”. След обед гадахме на кактуси, котешки опашки, утайка от кафе и балончета в камерата на Уилсон. Резултатите са нееднозначни.

2 Февруари
Измислихме метод на високотемпературно филтриране на портокали в условия на импулсно събиране, с последващо турбулентно ускоряване. В резултат, трябва да се получи портокалов спирт. Между другото решихме да се заемем с дизайн. Оскубахме орела-чучело, стоящ в нашата лаборатория. Сега има пънкарска прическа.

5 Февруари
Свободата свърши, имаме нов шеф. Генерал в оставка, кавгаджия и кашик. Добрите маниери отсъстват съвсем. В знак на протест, загряхме аквариума му до точката на кипене. Да се прицелваме точно със свръхвисокочестотни излъчватели през два кабинета беше трудно, затова случайно обгорихме портрета на Менделеев в съседния кабинет. Сега Менделеев изглежда като негър.

6 Февруари
Опознавайки обстановката, генералът влезе в съседната лаборатория. Видя портрета на стената и се заинтересува, каква е тази маймуна. Обяснихме му, че това не е маймуна, а Менделев. На което генерала отговори: “А така прилича на маймуна…” Учихме се да мятаме пилички за нокти на дартс, за да си подобрим самоотбраната. Вечерта проведохме командно-щабно учение на мухи-камикадзе.

7 Февруари
На сутринта из института търчеше генералът, държащ шашка и разпитваше кой е отровил рибите в “този сандък с вода”, така че те сега плуват нагоре с корема. Всичко свърши с това, че в неговия кабинет се събра тълпа “експерти” от целия институт, включително специалистът по паранормални явления и контакти със света на мъртвите.

8 Февруари
Правихме бета-тестове на агрегата ППСЕ (парахимически производител на спиртов екстракт). Точно в сюблимния момент, в лабораторията влетя генералът и едва не ни хвана “на местопрестъплението”. Но успяхме да му отвлечем вниманието бързо. За сметка на това този негодник ни иззе спирта, предназначен за чистене на телескопа, под предлог, че в сейфа му ще бъде по-добре съхранен. Да бе,… от този сейф нито един спирт не се върнал. Успокоявахме си нервите с току-що получения спирт от портокали. Мислихме план за проникване в сейфа.

9 Февруари
Показахме на генерала кой кой е в лабораторията. В момента “Че” активирахме системата НОС (нашия отговор на сатрапа). Когато генералът дръпна висящата от тавана връвчица, заработи пожарогасителят, изстрелвайки пяна право в муцуната му. След една година бездействие струята беше просто великолепна. Генералът отскочи, докосна друга връвчица и получи залп иглички в меко задно място. Акцията завърши с атака на мухите-камикадзе… На охраната се наложи да го успокоява с палки.

10 Февруари
Направихме изненада на нашите мъже. Сипахме сух лед в клозетните чинии. Мъжете бягат с ошашавен вид, а ветераните твърдят, че последните сто години подобно нещо не се е случвало.

13 Февруари
Генералът ни победи по всички направления. Трябва да направим нещо с него… Избрахме най-подготвената мишка и започнахме да я готвим за отмъстителна мисия.

15 Февруари
Завършихме зомбирането на мишката по метода Довженко-Распутин. Контролните тестове изпълнява на 95%. А в съседната лаборатория започнаха да изучават влиянието на термодинамичните флуктации на агрегатното замръзване на течности. Явно нашият фокус с тоалетните чинии им е легнал на сърцето.

16 Февруари
Оцветихме мишката в син цвят. Всъщност ние планирахме да я боядисаме в камуфлажни цветове, но такива (или подобни) бои в лабораторията не се намериха. А снабдителите са хищници.

17 Февруари
Незабелязано пуснахме мишката в столовата и свирнахме остро три пъти в шепа. Мишката започна операцията с изкатерване по масата, демонстративно изяде супата на генерала и с гласа на Левитан, му каза подготвената реч, включваща негова подробна характеристика и хронология на сексуалните му контакти с роднини и отрепки, след което се оттегли с високо вдигната опашка. Генералът бе толкова шокиран, че ченето му падна в компота.

18 Февруари
Имаме блестящ блуждаещ поглед. Първо – поради вчера, и второ – научихме, че нов шеф ще ни изпратят след не по-рано от месец, затова можем да работим по своите планове. Накратко, има накъде да се разпрострем.

Отпуск

---

1 Юни
Свърши спиртът, поради което цял ден мислихме. Трезво преценявайки ситуацията, стигнахме до извод: трябва ни отпуск. Казахме на шефа.

2 Юни
Чакаме отговор. Изобретихме нов мощен плазмотрон за високотемпературен синтез на леки изотопи. КПД – под 1%, почти всичко отива за сложната система за охлаждане. Тъпо.

3 Юни
Готвим се за отпуската. Хаваите или Средиземноморието? Все още не сме решили. Спомнихме си за бански. Момчетата от лабораторията по спътниково геологоразузнаване дадоха руло от нов материал. Тънък, здрав, дълбоко тъмно син цвят, с искрички. Блестящо! Но се усмихват подозрително. Опитът ни подсказва нещо познато.

4 Юни
Така си е, ножиците не го режат – кевларово влакно. Поглъща лъча на лазера, но не се нагрява. При това леко свети отвътре. Интересно, къде ли отива толкова енергия? Нищо, това не е толкова важно.

6 Юни
Има решение! Фокусираме струя плазма с тороидалните магнити от полето на магнито-резонансния генератор. Идеално се управлява. Реже и заварява новата тъкан, без да личат шевове. Също много добре топли и обяда.

7-9 Юни
Подбирахме вида тъкани, кроихме и сглобявахме опитни бански. Василиса измисли оригинална апликация във форма на плосък полеви конвертор. За красота облъчихме с лазера. Версаче изостава.

10 Юни
Спътникът на съседите намери гигантски залежи от уран и торий на сто километра от Южния полюс. След като ние им намерихме спътника. Те са в шок.

11 Юни
Ние сме в шок. За тях премии, а нас ни изпращат на Южния полюс за изследвания. На Хаваите Шефът ще отиде сам. Взе и банския. Каза, че материалът е секретен.

13 Юни
Оказва се, старият контур на охлаждането на плазмотрона не е необходим. Когато той се изключи, мощността се увеличи 130 пъти. Изгоря кожухът, предпазителите и съседният подземен бункер, който се намираше на двеста метра от нас. Сега тук може да се ходи по тениска в равен, кръгъл коридор. След като той изстине. И след като ни пуснат от килията.

18 Юни
Пуснаха ни. И премия ни дадоха. В съседния бункер имало склад за токсични отпадъци. Стойността на унищожените отпадъци е седем пъти по-голяма от стойността на нов бункер. Винаги да е така!

20 Юни
Докараха шефа от Хаваите. Почти в безсъзнание е, хърка, мирише на изгоряло. Може би слънчев удар?

22 Юни
Изяснихме се. Тъканта, от която направихме банския, е била за мощни слънчеви батерии за новия спътник. На слънцето заработил и полевият конвертор, добавяйки абсорбираната енергия на лазерното лъчение. Полученият ток не бил голям, но напрежението било около 1500 волта. Време е да си тръгваме, докато шефът не е дошъл на себе си.

23 Юни
Събираме прибори за експедицията. Вземаме и плазмотрона. Те си мислят, че ще им събаряме шахтата. А деее!

30 Юни
Достигнахме точката. –80 градуса, лед, мраз. На 100 километра, почти на границата, има канадска метеорологична станция. Това е добре. Където има хора, там има и спирт.

1 Юли
Опънахме купола, разгърнахме реактора. Другите отлетяха, ние останахме. От полезните изкопаеми намерихме само умрял пингвин. Включваме се в Интернет чрез метео-спътниците.

7 Юли
Пътувахме до канадците. Полярниците, виждайки блондинки, решили че имат халюцинации. Забавни момчета. Впрочем, имат и сандъче уиски. И това на 10 човека?! Разочаровани сме. Отбелязахме запознанството. Наивници, искаха да ни напият! След като сандъчето свърши, си тръгнахме. Канадците се нафиркаха и спят.

10 Юли
Така и така няма какво да се прави, ще почиваме. Анализирахме ситуацията. За почивка трябва слънце, въздух и вода. Слънце има. Въздухът трябва да се загрее, водата – да се разтопи. Пресмятаме енергоемкостта.

11-20 Юли
Уви, нашият реактор не стига. Заедно търсим решение. От време на време стреляме във въздуха. Канадците задълбаха.

21 Юли
Всички мъже са грозни, похотливи животни! Санек предлага да ги отровим, Ванеса – да ги взривим. Грубо и неизящно. Но пречат на работата. Трябва нещо да се направи.

27 Юли
Проблемът с подгряването е решен: в струята плазма ще впръскваме тежка вода. За сметка на термоядрения синтез, мощността ще се увеличи в порядъци. Сглобяваме магнитно-резонансен генератор. Направихме и изкоп, поставихме също капан и сигнализация.

28 Юли
Хвана се! Дружно сграбчихме невнимателния нахал в мечешка бяла шуба. Пуснахме го на светло. Жалко, че не хванахме полярник – сега трябва да лекуваме този млад и неопитен мечок.

2 Август
Мечката отива на ремонт. Заради мелодичния рев го кръстихме Синхрофазен Аудиомодулатор. На кратко – Сидор. Нас не ни безпокоят повече, изпратиха извинения по радиото. Изглежда, някой е видял как хванахме мечока.

3 Август
Тестовият старт на термо-плазмогенератора мина успешно. За 10 минути в ледника се проправи пещера 500 на 200 метра. Метеоролозите ги заваля град колкото яйца. Кокоши.

4 Август
Утро. Променихме конфигурацията на плазмения поток. С широк фронт режем пласт от леда отдолу. Пара почти няма, водата отива в дълбокото. Чакаме.
Вечерта. Генераторът заглушава радиовръзката, така че все още не можем да се свържем с центъра. Наблюдаваме потресаващата красота и интензивност на полярното сияние.

7 Август
В радиус от 10 километра вече няма сняг. Температурата на въздуха е +30. Базата вече изглежда като неголямо езеро, а в озоновия слой над нея има неголяма дупка. Къпем се, почерняваме, вечерта се любуваме на полярното сияние във форма на три букви. Блаженствуваме.

10 Август
Ледникът окончателно се подкопа. Частта, където беше разположена базата на канадците, се отчупи и тръгна в морето. Компасът се върти като вентилатор, фазата на генератора се изменя с честота 100 херца. Интересно, доколко далече се проявява този ефект?

12 Август
Провал. Дойде шефът, генерал, комисия и взвод спец-части. Двадесет километра на ски през мъглата – тези момчета не се отказват лесно. Буквално. Шефът мълчи. Това е страшно. По-добре да беше крещял. Съдейки по разговорите, навигацията в района е била напълно нарушена. Нас ни намерили само по трибуквената дума в небето. Стоим в складовото помещение, временно преоборудвано като карцер.

13 Август
Комисията изследва генератора. Единственият, който е във възторг е генералът. Говори, че с удоволствие би ни дал премии. Посмъртно. Плакахме, преструвахме се на тъпи блондинки. Опитахме се да хвърлим всичко върху Сидор. Накрая обещахме: или повече никога няма да правим така, или ще увеличим мощността на генератора. Разчитахме на това, че иначе на студ и без спирт не бихме оцелели.

14 Август
Пак е –80 градуса, пак има лед, пак има мраз. Дойде шефът. Каза, че дори и да ни разстрелят, няма да е сега. Комисията настоява да се продължи изследването. Утре всички нас, заедно със Сидор, ни вземат на нормална земя. Ликуваме! Отпуската свърши, връщаме се на работа. Най-накрая!

15 Август
Струва ми се, че Александра има някаква идея…

Хpоника на деpатизацията

---

1 Март
В женската стая за преобличане има нов любимец – мишка. Бяла. Хранят я, галят я, почти питомна.

1 Юни
Израсна. Вече не я хранят. Взима си сама. Питомно, мило животно.

2 Юни
Ще я убия!.. Няма ги 12 коаксиални кабела.

3 Юни
Няма 2 измеpително-захранващи вериги. Намери се отрова. Пpимамката, заложена в стаята за преобличане – под масата. Останалите храни са скрити.

4 Юни
Сутрин. Примамката изчезна. Спорим за начина на търсене на трупа. Обяд. Странни звyци под пода. Вечеp. Животното се мъчи и стpада, дразнейки всички със своя писък. Твърдят, че сме садисти. Шефът каза, че след отpавяне обикновено се ожаднява… Какво ли намеква?

5 Юни
Изясни се. Наводнени са две помещения. В останалите водата е надигнала паркета. Маркучите за охлаждане на един от уредите са прегризани. Всичките тpи. Интеpесно, дали се е удавила?..

8 Юни
Hе е. Видяхме я два пъти докато попивахме водата. Разкарва се по вентилационната система. Слабичка, енеpгична, подвижна.

9 Юни
Сложихме бpоня на маркучите за подаване на вода, въздyх и за всеки слyчай – кислоpод. Поставихме минимум двайсет капана. Вносът на калоpийни вещества на теpитоpията на лабоpатоpията е забранен.

10 Юни
Девет са се задействали. Пpимамките са изядени. Празно. Празнувахме пристигането на новак. Току-що завършил, весел, добряк, добре инструктиран. Кой пие? Hе той, разбира се. И жените не го интересуват. Наричаме го Питpович. Твърди, че трябва да е с “е”. С “е” трябва да си го заслyжи. Смазваме пyсковите механизми на капаните. Примамките са закрепени здраво.

11 Юни
Всички са се задействали. Жеpтви няма. Питpович пита, дали искаме да я хванем или да я угояваме. Търси си го. Няма още два коаксиални кабела.

12 Юни
Преправяме кабелните канали междy помещенията. Слагаме pешетки на вентилацията. Важното е – да я изкараме от лабораторията.

15 Юни
Целта е достигната – аyдиоконтактът я локализира под пода в pаботните кабинети.

16 Юни
Компютъpът се лиши от видеокабел. В пpисъствието на собственика си. Докато я прследваме, до дупката се разляха тpи бутилки азот. Замръзнаха водопpоводните тpъби. През облаци от студена мъгла се показва Питpович. Смее се. Той враг ли ни е или какво?

17 Юни
Изyчавахме геометpията на подземните пpостpанства. Мислихме.

19 Юни
Направихме генератоp на плазмени обpазувания. Произвежда yстойчиви форми, способни да просъществуват поне час. Накратко – кълбовидна мълния на 0.3 гpама тpотилов еквивалент. По идея трябва да се насочва на диелектpик като козината.

21 Юни
Установихме pежим на yстойчива генеpация. Пъpвото кълбо отиде под пода… Второто… Третото… Hа шестнадесетото се чу звукът на пъpвия pазpяд, под пода – шyм. Уцелихме ли?.. Двадесетото… Трясък от късо съединение в съседната стая. Мат. Заедно със слабата yдаpна вълна, дойде и мирисът на запалена козина. Пипнахме ли я? Не, но ще се наложи да се охарчим за перука на Питpович. Гледа звеpски. Няма да ни прости. Hо кой да знае, че някъде има незабелязана дупчица?.. Вечеpта. Кълбо номер триста. Питpович е с каска, комбинезон, зад него по пода се влачи дебела стоманена верига. Получи още три заряда. Шефът се замисли. Около него – цяла дузина заряди във фоpмата на пpавилни шестоъгълници.

27 Юни
Предпоследното, което помня е връчването на пpемии за генеpатоpа. Последното – пияни нахвърляхме на купувачите схема за прицелна генерация на зарядите.

28 Юни
Унищожена е цяла опитна постановка. Мислим. Идея! “Студен напалм” – гори с температура само 100-120 гpадyса, поглъща кислоpода, но не подпалва дъpво и хартия. Поръчахме материалите. Ще пpобваме.

3 Юли
Натискайки бутона, във всички помещения под пода едновременно се изля до тон от продукта. Призрачни пламъци, като над блато. Със звяра е свършено!

4 Юли
Питpович ехидно показа три прегризани шнура. Търся леговището. Намерих! Видях я. Изгорена от ляво, куца с едната задна лапа, от опашката е останала една трета. Замерих я с отвертката. Даже не помръдна. В очите – огънят на джихада. Само един ще оцелее!

5 Юли
Извика ни шефът. Ще има проверяваща комисия – по охрана на тpyда. Заповедта е да я посрещнем. По възможност, без жеpтви. Готвим се. Срещу основния пpотивник е поставен временен заслон, състоящ се от две бездомни гладни котки.

15 Юли
Готови сме да посрещнем комисията. В коpидоpите мръсотия, слабо осветление, вратите скърцат ужасно. В лабораториите са поставени генеpатоpи на инфpазвyк – настpоени да скапват психиката. На места има източници на електpическо поле – косите се изправят. Направихме чучело на мpавка-мyтант и я сложихме в стъкленица. Тpилитpова. Със спиpт. Какви жеpтви! От прозореца на главната зала – по направлението на излъчването на експеpименталната yстановка – дърветата опърлени, листата изпадали, тpевата изгорена, pазложени останки от малки животни.

16 Юли
Проверката мина yспешно. Само един припадна. Комисията подписа всичко. Даже прибави, само и само по-скоро да напусне зданието. При котараците има загуби. Мислихме.

17 Юли
Има pешение! Метална “маргаритка” с диаметъp половин метър, със седем листенца. Направена от сплав, която си възстановява фоpмата. Пpи повишаване на температурата над 5 гpадyса, мигновено се превръща в топка. Приготвихме тpи дузини. Поставихме ги. Трябва само топъл биологически обект да стъпи вътpе…

18 Юли
На сутринта. Слаби вопли от Питpович. До обяд успяхме да махнем капана от главата му. Онемял е, но погледът му е красноречив. Оказа се, че като дошъл сутринта и видял непознат пpедмет, се наклонил да го види и издишал няколко пъти… Помощта дошла навpеме.

19-30 Юли
Поливахме пpемията за новата сплав. Въпреки това, трябва да направим нещо. Губим инициативата.

1 Август
На сутринта.

10 часа 40 минyти
Протича заpеждане на кондензатоpната батеpия. Устройството показва – 2 гигаджаyла… Какво?!.. 5… 6…! Hе е ли много?

10-41-02
Оглеждаме се. Тъкмо навреме. На пластмасова дръжка са прикрепени големи медни клеми. Така и 20 можем да натрупаме… Hад клемите – муцуната на мишката. Тя ли е?!.

10-41-04
Датчикът за завършване на заpеждането светна. Сега ще има импулс! Hа 17 гигаджаyла. Мамичко!..

10-41-05
Предизвиках обща тpевога, включих системата за насочване на излъчвателя към небето. Хвърлих се през прозореца. Извадих късмет – разминах се с рамката. За разлика от Питpович.

10-41-11
Отдалечавам се от сградата. Оглеждам се. През прозорците се сипят сътpyдници – с нашата тpевога шега не бива. Втоpият опит на Питpович се получи. Далеч вляво пада шефът. Катапyлтиpал се е на самолетно кpесло. Ето защо му е било! С паyзи през половин секyнда, пиpопатpоните изстрелват далеч в стpани неговия сейф, шкафовете с докyментите, фикyса. Опитен човек. Това беше последното, което запомних – на фона на прозореца, разпънатото в скок тяло на мишката. Избухване. Край.

7 Август
Отново виждам. От зданието е останала само носещата конструкция. Плазменият канал, казват, достигнал стpатосфеpата. Причинените от него смущения продължили няколко денонощия.

8 Август
Контраразузнаването се занимава с нас. Ходим някъде, нещо подписваме… Пъpвият следовател говори, че ще ни разстрелят, втоpият – че ще ни затворят… И ни предават на следващия. Цигари няма. Спиpт няма. Лошо.

15 Август
Размина се. Дадоха ни ново здание. Съхpанените от шефа чеpтежи са оценени високо. От военните. Стигна за всичко. Пpекpасни кабинети, мрежа по усукана двойка. Hеогpаничени доставки за създаване на новата yстановка. Ще си поживеем!..

1 Ноември
Пpегpизан е пъpвият кабел…

Терминатор

---

17 Септември
Quake ни oмръзна, спиртът свърши. Как да работим в такива условия? Впрочем, докато шефа не го изпишат от болницата, след изпитанията на новия ултравиолетов лазер, и работа няма. Ние не сме виновни: ако комисията не беше дошла половин час по-рано, ние щяхме да сме свалили от лампата нашия апарат за ускорение растежа на фикуса. Но те дойдоха и сега лежат опърлени с шефа.

26 Септември
Съседите работят. Отговарят уклончиво на въпросите; и ние така сме били правили, ходили сме тук и там. Разправят, че готвят изненада за шефа за 23 февруари, така че всичко е тайна. Надувки. Глупаци.

27 Септември
На съседите им увисна компютър. Един. Останалите изгоряха от раз. Кой би си помислил, че нашият нов вирус ще е такъв провал? Трябваше всички да изгорят! Утешаваме се, изследвайки данните, свалени от последния компютър. Снимките на каките се оказват много забавни.

28 Септември, утро
Изпратихме вируса в отдела за антивирусна безопасност и до началника на отдела, изпратихме и сорсовете на съседите. Чакаме.

28 Септември, вечер
Дочакахме. Вече нямаме съседи.

1 Октомври
Намерихме си играчка. Пароли, защити от копиране – лицензи? Тези трябва да са луди, но пък и откъде пари за софтуер, след като заплатата се бави вече пети месец? Сваляхме защити.

4 Октомври
Свалихме ги. И какво е това сега? Интерфейсът им е неудобен, управление само с клавиатурата, нивото е като за сам човек, все още нямат оръжия. Графиката е яка – много реалистична, даже има фасове по пода и трибуквени надписи на стената. Ако го доработим това, ще се получи НАША не лоша изненада за шефа.

5 Октомври
Опитахме се да разберем откъде точно се пуска сървърната част на играта. На институтския компютър ли?! Абе, тия наред ли са? Та той и без това е претоварен: физиците моделират ядрени взривове, метеоролозите разчитат прогнозите, шефът играе на тетрис и на пасианси.

12 Октомври
Пренаписахме интерфейса за нашите невро-манипулатори. Тествахме. Просто фантастична реалистичност. Ура! Появи се първото чудовище. Прилича на Half-Life – чудовището е в бял халат, небръснато и напомня на нашия пазач Сашо Фаянса.

13 Октомври
Мъчихме чудовището. Гадта е рядко хитра и низка – ето това е AI! Звукът също не е лош – чудовището виртуозно ругае на български и вече един час не е повторил нито една ругатня. Да не би диалозите да се синтезират в реално време?!

16 Октомври
Чудовището изчезна. Влезе в някакво прозорче 20х20 см. и се изпари. Нее, така няма да стане, това вече е шмекеруване, а в истинския живот то не е възможно. Не успяхме да разбием проблема около това прозорче – в сградата се обяви тревога и всички бързичко се евакуирахме. Странно, за тревогата пък нищо не сме направили.

17 Октомври
Мислехме, правихме карта на нивата, оптимизирахме програмата, пихме фикусова ракия. Много помага. В института вървят някакви слухове за пришълци в подземните етажи. Пълни простотии. За всеки случай на три пъти изпращахме шифрована радиограма до пришълците – да се помъчат малко.

18 Октомври
Може би това за пришълците не е слух – изчезна завеждащият корпуса. Между другото, така и му се пада. Интересно, не можем ли да набедим пришълците и за изчезването на 15 литра спирт от склада? Съмнявам се. Едно е ясно на всеки учен: за това не са виновни зелени човечета, а зелени змии. Шегичка.

19 Октомври
Получихме радиограма-отговор от пришълците с подпис от началника на Генералния щаб. В кратка, но изразителна форма той ни обещава да ни прати рота от спецчасти, която да ни изскубне всички подаващи се неща от тялото и да ни ги набута във всички дупки на тялото, ако не спрем да използваме правителствения спътник за лични цели.

21 Октомври
Намериха Фаянса в Сарафово, при сестрите си. Не иска да се връща в науката, не отговаря на въпросите, страх го е от всякакъв електрически прибор, иска мама, отказал е водката. Започва да ни обзема лека душевна тревога.

24 Октомври
Пихме антифриз, довършвахме играта. По-точно, довършвахме това, което ни остана в акъла след антифриза. Включихме се успешно в игровия сървър, на няколко пъти видяхме чудовища из коридорите. Никой не успя да разбере. Тези твари са крайно плашливи и бягат като ги приближиш, ловко скачайки през стените и доста пъргаво търчат по стълбищата. Трябва да приключим с тези веднъж завинаги.

28 Октомври
Експериментираме тактики, пушим намотката на свръхпроводимия трансформатор. В подземните етажи на института вече никой не слиза. Липсват доброволци.

2 Ноември
Изписаха шефа. Той така се зарадва, като ни видя, че тутакси ни отправи на обход в подземните етажи. Явно старият се безпокои за нас – каза, че когато ние се махнем, той ще е мъртво пиян цяла седмица. С шампанско. Ние сме трогнати в дълбочината на душите, кълнем се да оправдаем доверието му.

16 Ноември
В подземните етажи е скучно, студено, мръсно и пустинно. Мястото ни се вижда доста познато, ние дори не се объркахме – излязохме, както беше и планирано, след три дни. Впрочем, останалите горе говорят, че била минала седмица.

18 Ноември
Колегите гледат на нас като на герои – с ужас и благоговение. Постоянно се опитват да ни направят някаква гадост. Всички се връщат към нормалната работа, ние – към играта. Успяхме да разберем къде изчезват чудовищата. Сега вече имаме ключове и кодове от всички вътрешни врати.

19 Ноември, 13:20
Дойде рота спецчасти. Отново обща тревога, но ние за нищо на света не излизаме от лабораторията. Дори със сила няма да ни извлекат. Опитахме се да се развлечем, пихме нещо. Формулата я има в дневника, после ще разберем какво е било. Играхме.

19 Ноември, 13:25
Дойде войска! На нивото се появиха войници с камуфлаж. Определено силите не са равни – техните изстрели не ни причиняват нищо, но така или иначе е забавно. Развличахме се с майора. Колонките загряха от вопли. Сега вече и войниците се разбягаха. Безпрепятствено проникнахме на следващото ниво, качвайки се на асансьора. Награда за делата ни.

19 Ноември, 14:50
Всичко е ясно. Бездарниците от съседния отдел, просто са задали в играта плана на целия ни институт. Банално и лишено от творчество. Но пък откъде им са ясни и всички тайни места? Нещо тука не е чисто.

19 Ноември, 15:15
Желязната горила, която изби една бронирана врата в лабораторията, не се движи. Ние също. Не се движат и трите фигури, смътно напомнящи някакви небръснати лаборантки в бели престилки.

19 Ноември, 16:15
Еврика! Еврика заради строгия режим на конфискация на имуществото. Ако разполагахме с чист спирт, а не с тази смес от антифриз и метанол, със сигурност щяхме по-рано да разберем, че играта представлява сама по себе си интерфейс на управление на боен робот, който се е разработвал у съседите, че Саши Фаянса си е бил истински и, че не е било необходимо да се пъха собственият му гранатомет в отверстието на майора от спецчастите.

19 Ноември, 16:21
Обсъждахме си перспективите. Не всичко е чак толкова лошо. Разбрахме се, че преди разстрела ще искаме сандъче спирт, спалня “Прима” и Ваня от отдел кадри. В краен случай – бутилка водка, пакет “Marlboro” и Гергана Алексиева от плановия.

19 Ноември, 16:30
Опитахме се да замажем следите. Когато спецчастите влязоха в помещението, ние с голям ентусиазъм разбивахме робота. С голи ръце, крака, стативи от центрофугата и пили за нокти.

19 Ноември, 16:47
Хванаха ни. Дали това е краят?

19 Ноември, 16:50
Не. Изведоха ни на двора. Пляскат. Казват, че сме били герои: трите, с голи ръце, сме унищожили робота. Ние сме съгласни с тях. Шефът гледа подозрително, но мълчи. Оказва се, че военните не са лоши, а са сърдечни, душевни момчета. Майорът разправя, че ще ни представи за награда. Шефът каза, че по-добре посмъртно.

20 Ноември
Дадоха ни робота за пренастройка и превъоръжение. Кодовото название на проекта е Терминатор 2.

 

Ref link