Министърът излезе и погледна небето. То беше тъмно, забулено от ниски сиви облаци, които всякаш искаха оставката му. Натъжен той погледна в краката си. Стори му се че напуканите плочки го гледат обвинително и също искат оставката му. Разочарован той тежко поклати глава и се отправи към работното си място. Врата на кабинета му се отвори трудно и изглежда че се опита да му каже нещо със скърцането си. Нещо свързано с оставка. Дори и чашата пълна с любимото му уиски не помогна – стори му се че кубчетата лед го гледат с настойчиво очакване. Очакване да подпише нещо. Нещо като оставка. Ядосан той остави чашата и вдигна слушалката на телефона. Странно, вместо познатото “ти – тии” на пряката линия до премиера се чуваше непознат звук. Нещо като “остави – остави” или “подпиши – подпиши”. Разочарован той остави слушалката и отиде до прозореца. Погледна през дебелото стъкло и не видя никой. Площадът беше празен. Нямаше тълпа, нямаше демонстрация, нямаше разгневени протестиращи. Сякаш с отсъствието си хората искаха да му кажат: “ето нас ни няма, време е да те няма и теб”.
Subscribe
M | T | W | T | F | S | S |
---|---|---|---|---|---|---|
« Dec | ||||||
1 | ||||||
2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
30 | 31 |
Categories
Archives
- December 2016
- May 2015
- January 2015
- February 2014
- December 2013
- April 2013
- February 2012
- November 2011
- August 2011
- July 2011
- January 2011
- October 2010
- July 2010
- June 2010
- May 2010
- April 2010
- February 2010
- July 2009
- October 2008
- September 2008
- August 2008
- July 2008
- June 2008
- May 2008
- April 2008
- March 2008
- February 2008
- January 2008
- December 2007
- November 2007
- October 2007
- September 2007
- August 2007
- July 2007
- June 2007
Comments are closed.