Само да знаеш какво ми се случи днеска!
Та! Вървя си аз по графа, посока Славейков, и минавам покрай Мимас. Там както обикновено си мирише на разните му там дюнери и пържени картофки залети с кетчуп и майонеза. А за тълпата да не говориме! Вече се разполагат навсякъде! Не може да мине от там човек, без да настъпи поне 2-ма! Насядали по тротоара, по колите, че имаше и някаква кака която беше седнала на масата и нагъваше някакъв огромен мазен сандвич, даже докато се разминавах с нея, малко ми оставаше да я бутна от масата и да падне върху бездомника който стържеше засъхнала горчица от плочките под масата. Не я знам от къде се беше появила тази горчица там?! Никога до сега не съм виждал да слагат на каквото и да е било горчица. Ти виждала ли си дюнер с горчица? Само като си мисля за това направо настръхвам…косъмчетата на ръката ми се изправят като на таралеж! Ужасно е просто.
Та разминах се аз с каката със сандвича, а да, успях да се спъна в краката на бездомника, но той май даже не ме усети. Но за сметка на това, костюмирания човек който се оказа пред мен и който успях да залея с половин чаша кафе, ме усети… Даже и аз го усетих малко по-късно, но това е тема на друг разговор. Яд ме е за кафето просто. Бях го взел от 2 пресечки по-надолу, от един автомат за кафе. Прави кафе Лаваца! Любимото ми. А и успях да открия начин по който пуска повечко сметана от нормалното. Някаква странна комбинация от клавиши, на пръв поглед безразборна, но след малко размисъл се оказа, че има някаква логика в цялата история. Бях открил комбинацията съвсем случайно, когато една сутрин след тежък запой (сватба) отчаяно се опитвах да убедя автомата, че 20-те стотинки които му пускам и които ми бяха последните в джоба, са истински, но колкото и убедителен да бях, автомата отказваше да повярва на думите ми или да прояви някакво разбиране. Ядосах се и започнах да му натискам копчетата, с цел да го объркам и да го накарам да се почуства малко по-объркан, замаян, от толкова много копчета. В крайна сметка на екрана се появи някакъв неразчетим надпис (приличаше на йероглиф, но дали беше китайски или японски не мога да кажа, така и не се научих поне да ги различавам тези две писмености), след което се появи един мил човек, който явно беше наблюдавал моята борба с автомата (по-късно се оказа, че зад мен имаше цяла опашка от чакащи събратя като мене, надяващи се да се доберат колкото се може по-бързо до сутрешната си доза кафе, но все пак изчаквайки реда си без да създават безредици и паника, разбирайки, че човека който се бори с автомата пред тях, демек аз, е на същото дередже) и ми услужи с 20 стотинки. Никога няма да забравя жеста на този човек.
Свестните хора рязко намаляха в тези дни, навсякъде само хулигани и надувки! Всъщност, сега като се замисля, май просяка в който се спънах преди да излея половината си чаша кафе, беше именно този човек, който ми услужи с 20-те стотинки. Колко бързо се променят нещата. А беше само преди месец и половина! Просто не мога да си представя как е възможно за толкова кратко време, един човек да затъне толкова, че да се стигне до стъргане на разни сосове от плочките пред заведенията за бързо хранене….
Comments are closed.