Националната ни звезда Христо Стоичков се отказва изцяло от футбола и става писател. Първата му книга е почти готова и се казва “Избрани ругатни към съдии”, написана на английски език като е използвал стила на Шекспир. Издател и редактор на книгата е самият Христо Стоичков. В момента се търси преводач който да преведе книгата от английски на английски. Втората книга която Стоичков е планирал ще носи заглавието “Ту партс – фифти фифти”.
Христо Стоичков – писател!
Вчера, светът беше срещу мен!
Вчера, светът беше срещу мен!
Защо ли? Ето защо…
По принцип, не се оплаквам за щяло и нещяло. Държа на доста преди да ми прегорят бушоните, но когато ти се струпат много много малки неща в серия, някак си изведнъж се пречупваш.
Всичко се случи миналата вечер. Още преди да си тръгна то работа, си бях наумил да мина през магазина, се прибера, да си запаля камината, да направя едно пиле с гъби и картофи в йенската тенджера и да се отпусна на дивана с чаша ром в ръка. Всичко на план изглеждаше повече от прекрасно, а и нямаше какво толкова да се обърка. Но, се оказа че греша и то много.
На тръгване от офиса, е обадих на майка ми за да се консултирам за рецептата, какво ще ми е нужно за не я и т.н. Нахвърлих си набързо на ум какво трябва да взимам и се мушнах в магазина. От там взех само едно пушено топено сирене и чубрица. Останалите продукти си ги имах в къщи. Бях преместил пилешкото месо предварително от фризера в хладилника за да се размрази. Изкачам от магазина, паля колата и потеглям към вкъщи. Докато се прибера, успяха да ме засекат 3 пъти, да избегна 2 катастрофи, да се влача зад 2 автомобила които шофьори категорично отказваха да превключат на 3-те предавка, успях да нацеля почти всички основни дупки по големите булеварди с прилична скорост (нещо започна да стърже в колата след 8-та или 9-та яма) и разбира се среща с любимите ми шофьори който не знаят ръчката за мигачите… Прибрах се, леко ядосан, но какво от това, ще си направя една страхотна манджа! … По дяволите! Забравил съм пилешки бульон. Нищо, някак си ще мина и без него.
Влизам си в къщата, разтоварвам се от всичкия багаж който мъкна и първата ми цел е камината. Нареждам всичките подпалки и брикети вътре, тегля и клечката и се захващам с манджата!
Бях взел картофи от магазина (…ах тези картофи…), които се оказаха доста калпави. След упорито белене, картофите приличаха повече на сирене с дупки отколкото на картофи. Вадя месото от хладилника, разопаковам го и се оказва, че то е развалено! И сега? Вече съм нарязал картофите. Трябва да се ходи до магазина. Нищо, тъкмо ще взема и бульон.
Качвам се в колата (магазина е далече). Следва 2-ра порция от серия “пътища”. Засичания, неправилни изпреварвания, дъжд, дупки, дупки… а да, и дупки. Пристигам в магазина. Паркинга е пълен с араби (арабите не паркират, просто си зарязват колата). В края на паркинга успях да се набутам между 2-ма араби. Целия паркинг е в киша до кокалчетата, а аз съм с маратонки. Мокри маратонки. Влизам в магазина, набързо минавам през необходимите щандове, взимам месото и бульона и отивам на касата. Плащам и отивам към колата (през кишата до кокалчетата с мокрите маратонки). Докато съм бил в магазина, е пристигнал нов араб, който си е зарязал колата точно пред входа. Заобикалям арабина газейки в киша (над кокалчетата). Стигам до колата, отварям вратата и в главата ми светва “ХЛЯБ!”. Вече видимо ядосан оставям продуктите в колата и отново към магазина покрай арабина и кишата. Взимам хляб, плащам, арабин/киша, кола, 10 маневри докато се измъкна от паркинга, дупки, дупки, бордюр (на кръстовище, не тротоар), дупки, предимство, кал (от близкия строеж), 2 засичания, още малко дупки (вече започна да хлопа и отзад) и се прибрах!
Влизам в нас, разтоварвам багажа, камината е изгаснала… Тегля и една по-засукана и хващам да режа мръвката. Вадят се купички, тигани, продукти хвърчат из цялата кухня, запържвам месото, започвам да правя соса. За първи път правя запръжка с масло и брашно. На обяснения звучи лесно… “слага се маслото в тигана, разтапя се, остава се да загори леко и се добавя лъжичка брашно като се бърка бързо, след което се добавя бульона”. Да, ама не! Бульонът! Сипвам вода в купичката, натрошавам 2 бульончета и бъркам. Целия бульон полепва по стените на купичката! Явно водата е студена, слагам в микровълновата да се сгрее, и разтвора е готов! Слагам маслото, разтапя се… чакам го да загори. Почва да мирише на изгоряло, не рискувам да чакам повече. Слагам брашното и бъркам. Тъпото брашно се полепи по цялата лъжица а в тигана не остана нищо! Както и да е, изсипах бульона и с много бъркане успях да разтворя попепналото брашно. Цедя нарязаните картофи, изсипвам ги в йенската тенджера при месото, добавям сол и тръгвам да ги бъркам. Тенджерата е малка за бъркане, всичко излиза навън. Търся по-голям съд за разбъркване. Изсипвам ги в една купа, сещам се, че трябваше и гъби да има. Изсипвам и един буркан с гъби, соля, подправки, бъркане! Соса вече изстива и се сгъстява, няма време! Изсипвам разбърканите картофи, месо и гъби в йенската тенджера. Прекалено много е! Почвам да махам картофи с ръце от сместа. Успявам да смаля нивото така, че да се побере всичко в йенската тенджера. Тръгвам да заливам със соса и се сещам, че трябваше да има и топено сирене вътре! Обратно на котлона, рязане на топено сирене. мачкане, соса е станал вече много гъст и всичко пръска навсякъде. Колкото успях да го разтопя сиренето толкова, излях целия сос в тенджерата, натъпках съдържанието хубаво за да слегне и я вкарах във фурната!
Хартисаха ми картофи, какво да ги правя? Защо да не ги изпържа? (кой ме би по главата да ги пържа тия картофи!) Тиган, олио, загряване, картофи. Всичко изглежда добре. Картофите започват да цвъркат леко. Решавам да ги бъркам, но се оказва че не мога да обърна дори един картоф! Всичките просто си се клатят наляво надясно. 3 минути опити да разбъркам картофите, които водят до картофи извън тигана, извън печката, дори имаше и по земята! И нито един картоф не се обърна! Обръщам тактиката, вместо да бъркам всичките картофи, решавам да се заемам с тях поотделно. 3 минути съсредоточени опити да обърна едно единствено картофче. Успях! Но падна на котлона! Ядосан реших да забуча друг картоф с бъркалката. Не се забучи, а отхвръкна. Заедно с още 4 картофа (1 зад хладилника, 1 от страни на печката и 2 на земята) като оставиха мазни капки по стената (който не се махат). Останалите картофи загоряха. В крайна сметка решиш просто да ги клатя. Всички картофи загоряха само от едната страна, някой даже си изгоряха. И въпреки това останаха сурови! Но ги изядох! До един! аз тяхната…
В крайна сметка, имах сурови картофи за вечеря и абсолютно омазана кухня за чистене. Но въпреки всичко, манджата с месото стана страхотна! Едва ли ще правя нова такава…
The world needs you!
Hey friend, remember that without stupidity there can be no wisdom & without ugliness there can be no beauty so the world needs YOU after all!
Company bulletin board
Sign on company bulletin board: “This firm requires no physical-fitness program. Everyone gets enough exercise jumping to conclusions, flying of the handle, running down the boss, flogging dead horses, knifing friend in the back, dodging responsibility, and pushing their luck.”
